Сортът Мавруд

Сортът Мавруд

Сортът Мавруд е стар местен сорт, който се отглежда по нашите земи от дълбока древност. Маврудът е късно до много късно зреещ винен сорт, узрява в края на месец септември или в началото на октомври. Маврудът е един от родителите и на други местни сортове като Евмолпия и Букет, които в последните години възвръщат своята слава. Сортът Мавруд е един от най-добрите български сортове за получаване на висококачествени червени вина.


Разпространение

Сортът спада към Черноморската еколого-географска група. Площта му към 2019 г е около 12 645 дка и представлява около 2 % от всички винени насаждения в страната.

Маврудът е известен под имената Mavrud (Румъния), Mavrоud (Франция), Mavrоudi (Гърция), Каушанский (Молдова), Качивела (Поморие, Бургас - България). Разпространен е предимно в България, но се среща и в Македония, Гърция, Румъния и Албания.

Насaждeния на Мавруд в България има предимно в Пловдивска и Пазарджишка области и по-малко в Хасковска и Старозагорска, по Черноморието, в Дунавската равнина (Монтана, Враца, Плевен) и по Долината на Струма.

Характеристики

Маврудът е късно до много късно зреещ винен сорт, узрява в края на месец септември или в началото на октомври. Продължителността на периода от напъпване до технологична зрялост е около 176 дни.

В миналото се отглеждал чашовидно, но в съвременното лозарстово най-често използваните формировки са единичен и двустранен Гюйо. Павлов (цит. по Стоев, 1973) установява, че най-добрите резултати по добив и захарно съдържание се получават при отглеждане на сорт Мавруд с височина на стъблото 80 см и гъстота на засаждане 2 - 2,5 м (1,25 - 1,50 м).

Маврудът не е склонен към изресяване и милерандаж, не е устойчив на обикновена и брашнеста мана, но е сравнително издръжлив на сиво гниене. Чувствителен е на ниски зимни температури и засушаване на почвата, ето защо лозите трябва да се засаждат само на наклонени терени с отличен въздушен дренаж и южно изложение.

Най-подходящите почви за отглеждане на сорта Мавруд са тези със средно до тежко песъкливо-глинест механичен състав, като Колувиални (делувиални, пролувиални и делувиално-пролувиални) карбонатни; Канелени горски, слабо излужени, образувани върху колувий, съдържащ карбонати.

Петурата на листа е голяма, по-дълга отколкото широка, силно нарязана и петделна. Горната повърхност е слабо мрежесто-набръчкана, покрита със слаб паяжиновиден мъх, а долната силно мъхнато-четинеста. Гроздът е средно голям, коничен с крила, полусбит до сбит. Зърното е средно едро до дребно, сферично.

Клонове и вариации

Сортът Мавруд се отличава с много клонове и вариации. М. Кондарев е описал вариациите: Мавруд с едри зърна, Мавруд с дребни зърна, Мавруд със сплеснати зърна и Изреслив Мавруд. Той създава Мавруд клон 1 и Мавруд клон 2, които се отличават от популацията на сорта главно с по-едри зърна и гроздове и относително по-слаба родовитост. При Мавруд клон 1 средната маса на грозда е 396 гр, а при Мавруд клон 2 - 354 гр. Средната маса на зърното е съответно 2,00 гр и 1,85 гр.

В Института по лозарство и винарство (ИЛВ) - Плевен са отделени клоновете Мавруд 101, Мавруд 108, Мавруд 113 и Мавруд 116, които се различават от основната популация на сорта по формата, структурата и големината на грозда, зърната и броя на семената в едно зърно. С най-ценни стопански показатели е Мавруд 108 (Димитров и др.,1957). Известни са и пъпкова вариация на този сорт - Мавруд сив и Мавруд бял, създадени чрез изкуствен мутагенез, които се отличават само по цвета на кожиците на зърната и качеството на виното.

Мавруд сив и Мавруд бял не са разпространени у нас, поради невисоките си технологични характеристики, спрямо западно европейките сортове – Шардоне, Совиньон блан, Траминер розов. Те могат да бъдат отглеждани в отделни микрораойни за увеличаване разнообразието от местни, специфични, регионални вина. Тъй като те са изследвани в един топъл район – около Пловдив, който се характеризира с висока обща температурна сума 3800-39000С е възможно, при отглеждането им в един типичен за получаването на бели вина тероар с по-ниска обща температурна сума – 3500-37000С да развият още по добре своя енологичен потенциал.

Сортът Мавруд е един от родителите и на други местни сортове като Евмолпия и Букет, които в последните години възвръщат своята слава.

Вината от Мавруд

Маврудът е един от най-добрите местни сортове за получаване на висококачествени червени вина. Гроздето на сорт Мавруд се използва изключително за производство на червени сухи, а при приземно отглеждане, гъсти насаждения, чепова резитба и умерено натоварване се получават изключителни десертни вина.

Маврудът е един от най-ценните български сортове за получаване на тъмночервени сухи вина. Маврудовите вина развиват своите качества след 2 - 3 години отлежаване. Те са алкохолни, интензивно оцветени, екстрактивни, с умерено висока киселинност, оптимално съдържание на фенолни вещества и хармоничен вкус.


Източник на информация: професор д.н. Венелин Ройчев, Аграрен Университет Пловдив

Професор Ройчев разработва първата в България "Монография на сорта Мавруд"